Силион — памфилийска крепост на плато, която Александър не успя да превземе
На 34 километра от Анталия, над Памфилийската равнина, на скалисто плато се издига един от най-непристъпните градове на древността. Силион — градът, който е устоял на натиска на Александър Македонски през 333 г. пр.н.е. Ариан в „Анабазис“ отбелязва факта без подробности: укрепленията били твърде силни, гарнизонът от наети войници и „варвари“ твърде голям, и завоевателят, бързащ да продължи нататък, след първия неуспешен щурм прекратил обсадата. Силион оцелява — не защото някой го е защитил, а защото никой не е могъл нито да го превземе отдолу, нито да го заобиколи отгоре. Днес руините на платото са отворени за ветровете и туристите, но част от тях вече са се срутили заедно с калното свлачище от 1969 г. — и това също е част от историята.
История и произход на Силион
Първоначалното памфилийско име на града е Selywiys. То е записано и на ранни монети под формата ΣΕΛΥΙΙΥΣ, където буквата И предава памфилийския звук /w/. Изследователите свързват това име с хетското Sallawassi — доказателство, че селището на платото е съществувало още преди гръцката колонизация. Стефан Византийски дава няколко варианта на изписване: Σύλειον, Σύλαιον, Σύλλον, Σίλονον. В гръцката и византийската форма се е утвърдило Syllaion.
По отношение на основаването на града преданията се разминават. Една версия говори за колонисти от Аргос. Друга поставя Силион в компанията на Сиде и Аспендос: и трите, според тази версия, са основани от пророците Мопсос, Калхант и Амфилох след завръщането им от Троя. Около 500 г. пр.н.е. псевдо-Скилак го нарича полис. От 469 г. пр.н.е. Силион влиза в Атинския морски съюз и се споменава в списъците на атинските съюзници около 450 и 425 г. пр.н.е.
През 333 г. пр.н.е., когато армията на Александър преминава през Памфилия на север, Силион не отваря портите си. Ариан пише: „Самият град се намираше на укрепено място и там стоеше гарнизон от наемници и местни варвари“ — Александър, който бързаше към Гордий, се отказа от обсадата. След смъртта му Силион преминава под властта на Селевкидите, при които е възстановен театърът и част от градската инфраструктура. Когато по-голямата част от Западна Мала Азия преминава към Аталидите от Пергамон, Силион запазва статута си на „свободен град“ по решение на римския сенат.
Монетната традиция на Силион е една от най-дългите в Памфилия: непрекъснато сечене от началото на III век пр.н.е. до управлението на Аврелиан през 270-те години сл.н.е. Сребърните тетрадрахми от типа на Александър и Лисимах са били сечени през 281–190 г. пр.н.е.; останалите монети са били от бронз.
През ранновизантийската епоха Силион придобива значение: през 677–678 г. в близост до него в буря загива арабска флотилия, връщаща се след неуспешна обсада на Константинопол. Градът става резиденция на имперския представител – „ек просопу“ – и опора на морската фема Кивиреоти. Между 787 и 815 г. епископската катедра от Перга е преместена тук. През 1207 г. градът е превзет от селджуките.
Архитектура и забележителности
Руините на Силион обхващат елинистическия, римския, византийския и частично селджукския период. Те са разпръснати по скалистото плато над селото Янкьой (Yanköy), на височина около 200 метра над равнината. Част от руините вече не съществува: през 1969 г. гигантски свлачище унищожи цял сектор от града. Останалата част все още е под заплаха от свлачище.
Градските порти
Главните порти на града са запазени доста добре и дават представа за монументалната архитектура на входа на късноримския Силион. Портите са фланкирани от кули и имат характерната за Памфилия аркова конструкция.
Стадион, амфитеатър и одеон
Очертанията на стадиона се разпознават в източната част на платото. Амфитеатърът и Одеонът – два различни типа зрелищни съоръжения – свидетелстват за наситения градски живот през имперския период. Част от тези постройки е пострадала от свлачището през 1969 г.
Храм и цистерна
На територията са запазени останки от храм — вероятно посветен на един от олимпийските богове (точната идентификация не е установена). Наблизо се намира голяма цистерна, която е осигурявала вода на платото, лишено от постоянен водоток. Това е типично инженерно решение за скалните градове в Памфилия: без цистерни животът на височина би бил невъзможен.
Гимназия и градски квартали
Останките от гимназията – място за физически упражнения и културен живот – са разположени в централната част на платото. Наоколо се забелязват следи от градските квартали: руини от къщи, улици, останки от стени. Акрополът с оцелелите стени затваря панорамата от север.
Интересни факти и легенди
- Когато през 333 г. пр.н.е. Александър Македонски се оттегли от стените на Силион, това беше един от редките случаи, когато полисът оцеля именно благодарение на своята топография, а не на дипломацията или богатството. Селге на север постъпи по друг начин — изпрати посолство. Силион мълча и оцеля.
- През 677–678 г. арабска флотилия, връщаща се от Константинопол, била унищожена от буря близо до Силион. Този епизод е част от дългата поредица неуспешни арабски експедиции в Егейско и Средиземно море през VII век, които определят границата между ислямския и християнския свят за няколко века.
- Монетната серия на Силион от края на IV век пр.н.е. до 270-те години сл.н.е. е изключително рядка непрекъсната нумизматична поредица. На ранните монети е запазен надпис на памфилийския диалект на гръцкия език, където специален знак И обозначава звука /w/ — изгубен в стандартния гръцки.
- След 1969 г., когато свлачище унищожи част от руините, стана ясно, че Силион стои върху нестабилна основа. Това е парадокс: град, който хилядолетия наред нито един враг не е могъл да превземе, бавно се разрушава от силите на самата планина.
Как да стигнете
Силион се намира на 34 километра източно от центъра на Анталия, близо до село Янкьой (Yanköy). Най-близкият летище е Анталия (AYT). С кола от Анталия: магистрала D400 на изток, през Белек и Сериги, след това указател за Янкьой. GPS: 36.9925° с.ш., 30.9897° в.д. Пътуването отнема около 45 минути. Общественият транспорт е ненадежден; по-добре е да наемете кола или да вземете такси от Анталия.
От селото до платото — изкачване пеша. Територията не е оградена; входът е свободен. Съчетайте посещението с Перге (25 км на запад) и Аспендос (45 км на изток) — заедно те дават пълна картина на памфилийската археология за един ден.
Съвети за пътешественика
Най-доброто време за посещение е пролетта и есента: през лятото на откритото плато е горещо и няма сянка. Вземете вода – на върха няма извори и места за хранене. Обувки с неплъзгаща се подметка са задължителни: склоновете са каменисти.
Част от руините се намира близо до края на платото — стойте далеч от пропастите, особено ако почвата е влажна след дъжд. Не се приближавайте до пукнатините в почвата: опасността от свлачище е реална. Вземете бинокъл: от стените се вижда цялата Памфилийска равнина до морето — панорамата сама по себе си си заслужава изкачването.
Не очаквайте туристическа инфраструктура: тук няма каси, указатели и пазачи. Това е място за самостоятелни пътешественици, готови да разчитат руините без подсказки. Силион е антиподът на Перге и Аспендос: не е реставриран параден музей, а живо усещане за времето, което не може да бъде спряно.